Национален център за опасни отпадъци в Раднево

Описание

Опитите на Министерството на околната среда и водите за изграждане на централизирано съоръжение за управление на опасните отпадъци - Национален център за опасни отпадъци (НЦОО) - датират от 2000 г. Избраната площадка се намира в региона на Стара Загора, който е силно замърсен от интензивни промишлени дейности: въгледобив и три въглищни електроцентрали.
Проектът включва инсинератор с капацитет 15 000 тона/годишно (плюс допълнителни 30 000 тона/годишно, планирано за 2015 г.), съоръжение за втвърдяване, съоръжение за преработване на физико-химични отпадъци, съоръжение за рециклиране на живак.
Географското разпределение на промишлени опасни източници на отпадъци в cтраната е такова, че между 90% и 97% от генерираните отпадъци ще идват извън региона на Стара Загора, като част от тях са разположени на значителни разстояния до предлаганото местоположение на НЦОО (например в София, която се намира на 230 км оттам, се генерират 30-50% от опасните отпадъци). Отделно от значително увеличаване на риска от инциденти по време на транспортирането на отпадъците, районът около Стара Загора е категоризиран като гореща точка на замърсяване на околната среда, където рискът за здравето от замърсяването на въздуха е увеличен.
Местни инициативни групи, организирани в петте села, разположени в непосредствена близост до площадката на обекта (Ковачево, Новоселец, Пет могили, Радецки, Млекарево, Полски Градец) се обединяват в обща, оглавявана от местен лекар, подчертавайки, че огромното влияние на проекта върху общественото здраве засяга местните общности.
Групите се оказва, че са много ефективни при получаване на информация от местните власти, организиране на протести и демонстрации за изразяване на тяхната съпротива срещу проекта. В многобройните си писма и жалби до всички нива на държавната власт в България, те заявяват, че за местното население не са необходими и те не искат никакви допълнителни източници на замърсяване за един от най-силно замърсените райони в страната, заплашвайки с гражданско неподчинение, в случай че мнението им остане нечуто.
Европейската комисия взима решение да не финансира проекта през 2001 г. Комисията предлага също да бъдат направени допълнителни изследвания за риска от замърсяване с диоксини.
Усилията на непоколебимата опозиция на местното население, подкрепени от кампаниите на неправителствени организации, са успешни за предотвратяването на международното публично финансиране по програмата ИСПА и заем от ЕИБ и проектът става невъзможен.